Европейският семестър: дългове, дефицити и инвестиции

2026-03-11

Резолюцията относно икономическата част на Европейския семестър за 2026 г. беше приета с 392 гласа „за“, 219 „против“ и 18 депутати, които се въздържаха. То бе подкрепено почти единодушно от ЕНП, С&Д, „Renew“ и „Зелените/ЕФА“; докладчик беше Кира Мари Петер-Хансен („Зелените/ЕФА“). ЕКР, „PfE“ и ЕСН не дадоха нито един глас в подкрепа, а групата „Лявото“ също гласува предимно „против“. Текстът обръща внимание на нарастващия публичен дълг, дефицитите над 3 % от БВП и инвестиционната празнина, която докладът на Драги оцени на 800 млрд. евро годишно.

Infographic

Европейският семестър е годишен цикъл, в рамките на който държавите-членки на ЕС координират своите икономически политики. По отношение на икономическата му част Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) изготви годишен доклад по собствена инициатива, а Комисията по бюджета (BUDG) представи становище по него. Докладчик беше Кира Мари Петер-Хансен (Зелените/ЕФА), а становището на BUDG беше изготвено от Дамиан Боеслагер (Зелените/ЕФА).

Резолюцията очертава прогноза, според която икономиката на ЕС през периода 2025–2027 г. ще расте с темп от 1,4–1,5 %, докато потенциалният ѝ растеж намалява поради демографските тенденции. Според текста публичният дълг се очаква да се повиши от 82,8 % от БВП през 2025 г. до 84,5 % през 2027 г. Дванадесет държави-членки се очаква да имат дефицит над 3 % от БВП през 2027 г., а десет са в процедура за прекомерен дефицит.

Втората голяма тема са инвестициите. Резолюцията разглежда инвестиционната празнина, която докладът на Драги оценява на 800 млрд. евро годишно; 450 млрд. от тях се падат на енергийната трансформация. Към това се прибавят разходите за отбрана в рамките на плана „ReArm Europe“ / „Готовност 2030“, който предвижда до 800 млрд. евро. Поради тях 16 държави-членки са активирали националната клауза за изключение.

Резолюцията съдържа и критика. Тя упреква Европейската комисия, че никога не е започнала процедура при прекомерно неравновесие (точка 38 от резолюцията). В мотивите (съображение В) се отбелязва, че препоръките за отделните държави „редовно включват съкращения в социалните разходи, като едва ли се занимават с увеличаването на приходите“.

Резолюцията беше приета с 392 гласа „за“, 219 „против“ и 18 депутати се въздържаха. Тя беше подкрепена от всички четири групи на проевропейското мнозинство: ЕНП – 155 „за“, 4 „против“, 2 се въздържаха; S&D – 120 „за“, никой не е гласувал „против“ или „въздържал се“; Renew – 66 „за“, 2 „против“; Greens/EFA – 43 „за“, 4 „въздържали се“. Не открихме собствени изявления по това гласуване от нито една от тях, затова тяхната позиция се вижда от гласуването – а то беше почти единодушно при всичките четири. При това всички са работили по текста: освен докладчицата от Greens/EFA, имаше и сянкови докладчици от EPP (Стефан Бергер), S&D (Матиас Еке) и Renew (Иварс Иябс).

ECR, PfE и ESN не дадоха нито един глас в подкрепа на резолюцията. При ECR имаше 71 гласа „против“ и 3 „въздържал се“, при PfE – 57 „против“ и 6 „въздържал се“, а при ESN – 23 „против“ и 1 „въздържал се“. Следователно нито един депутат от крайната десница не гласува „за“. Групата „The Left“ (крайната левица) гласува предимно „против“: 1 „за“, 40 „против“, 2 се въздържаха. Нямаме на разположение изявление на „The Left“ относно това гласуване.

Същия ден беше приет и вторият доклад за европейския семестър, насочен към заетостта и социалните приоритети, чийто докладчик беше Нела Риел (Greens/EFA).

Събираме и визуално представяме данни, публично достъпни на страницата на Европейския парламент. Votemap.eu не носи отговорност за евентуални несъответствия в данните или промени след публикуването им.

Описанията са създадени с помощта на машинен превод DeepL. Извиняваме се за евентуални несъвършенства или неудобства.

bg