Прилагане на правото на ЕС през периода 2023–2025 г.

Резолюцията се основава на доклада на правната комисия JURI, изготвен от докладчика Дайниус Жалимас от групата „Renew“. В него комисията оценява как Европейската комисия и държавите-членки прилагат и осигуряват спазването на правото на Съюза. Основният инструмент на Комисията е процедурата за неизпълнение на задължения, която може да стигне до Съда на ЕС.

В резолюцията се изразява съжаление, че Комисията не е публикувала годишния доклад за прилагането на правото на ЕС за 2024 г. С това тя прекъсна практиката, която спазваше от 1983 г.

В резолюцията се посочват и конкретни цифри. Броят на приключените производства за неизпълнение на задължения е спаднал от 1 030 през 2023 г. на 535 през 2024 г. Отворените дела за същия период са се увеличили от 1 461 на 1 493, а новите — от 528 на 567. Според предварителни данни от 1 януари до 31 юли 2025 г. са приключени 345 производства, а активните са били 1 559. И през трите години най-много активни производства са били свързани с околната среда.

Съгласно резолюцията Комисията трябва да публикува прозрачни и обективни критерии, въз основа на които избира делата за разглеждане. Тя трябва да започва процедури последователно дори когато държава-членка не изпълнява решение на Съда на Европейския съюз, включително предложения за фиксирани суми или неустойки. Резолюцията изразява сериозна загриженост, че Комисията се колебае да се обърне към съда дори при явни и продължителни нарушения. Държавите-членки се призовават да спазват сроковете за транспониране на директивите в националното законодателство; според обзора „Single Market Scoreboard“ средното закъснение при директивите за единния пазар възлиза на 11,9 месеца. В него се изразява също така силна подкрепа за механизма за условност, свързан с върховенството на закона, както и загриженост от факта, че конституционните и върховните съдилища в някои държави-членки подкопават предимството на правото на Съюза.

За резолюцията са гласували 416 депутати, 190 са гласували „против“, а 15 са се въздържали. Всичките четири групи от проевропейското мнозинство я подкрепиха почти единодушно: ЕНП – 150 гласа „за“, 2 „против“ и 3 „въздържал се“; S&D – всички 118 „за“; Renew – 59 „за“ и 1 „въздържал се“; Greens/EFA – всички 45 „за“. Тяхната позиция е отразена в дебата от 28 април 2026 г.

Докладчикът Дайниус Жалимас (Renew) при представянето на доклада заяви: „Европейското право е толкова силно, колкото е силно неговото прилагане.“ Сенкият докладчик Лукас Мандл (EPP) обърна внимание, че „на равнището на държавите-членки и другаде правото на Съюза понякога се прилага по още по-сложен начин, отколкото всъщност идва от европейско равнище“. Сенкият докладчик Ерик Сарджакомо (S&D) призова Комисията да не жертва „демократичното изискване на олтара на безразсъдната дерегулация, чиято цел е краткосрочна печалба“. Най-остро към Комисията се обърна сянка-докладчицата Тинеке Стрик (Greens/EFA): „Комисари, вие сте пазители на Договорите и затова ви призовавам: не само посредничейте, но и завеждайте дела и сложете край на безнаказаността.“ Изявленията са преведени от дословния протокол на дебата.

Крайната левица „The Left“ гласува предимно „за“: 41 „за“, 1 „против“, 1 „въздържал се“. Крайната десница се обяви против: ECR – 69 гласа „против“ и 5 „въздържали се“, PfE – 73 „против“ и 2 „въздържали се“, ESN – 25 „против“ и 1 „въздържал се“. Никой от тези три групи не гласува „за“. EPP и крайната десница не участваха в това гласуване.