Искане от „The Left“ за дебат относно решението на ЕЦБ за лихвените проценти

В понеделник, 14 септември 2026 г., Парламентът гласува по искането на фракцията „Лявата“ да се включи в дневния ред изявление на Съвета и Комисията относно решението на Европейската централна банка за повишаване на лихвените проценти и неговото въздействие върху нарастващите разходи за живот. Ставаше въпрос за процедурно гласуване по дневния ред, а не за съществено решение относно политиката на ЕЦБ — въпреки това то показва как отделните фракции се отнасят към темата. Искането беше отхвърлено със 154 гласа „за“, 216 „против“ и 85 „въздържали се“.

Това беше вече вторият опит на „Лявата“. През юни 2026 г. групата подаде подобно искане за включване на същата тема, но го оттегли още преди гласуването. През септември се състоя гласуването и искането не беше одобрено.

Четирите демократични групи се разделиха ясно в позициите си. ЕНП гласува против практически единодушно, както и „Renew“. „Зелените/ЕФА“, напротив, единодушно подкрепиха включването на дебата. Позицията на S&D остава неясна: групата формално гласува „за“, но преобладаващото мнозинство от присъстващите ѝ членове се въздържаха от гласуване — така че на практика тя по-скоро се оттегли от вземането на решение, отколкото да подкрепи искането.

Крайната десница не се държа като единен блок, така че тук не може да се говори за ултраконсервативно мнозинство, което би прокарало или отхвърлило искането. ECR гласува против, но вътрешно беше значително разделена. PfE, напротив, с мнозинство подкрепи включването на дебата. ESN гласува против. Отхвърлянето така не следваше ясен модел „дясно-ляво“ — против бяха EPP, Renew и част от крайната десница, а „за“ гласуваха Greens/EFA, The Left и по-голямата част от PfE.

Участието беше ниско — бяха подадени 455 гласа от 717 запълнени места, т.е. 63,5 %. Това съответства на типичната картина за понеделнишките заседания в Страсбург, когато депутатите тепърва пристигат: сравнимите гласувания по дневния ред от понеделник през 2026 г. се движат в същия диапазон от 433 до 455 гласа, докато гласуванията във вторник и сряда от същата седмица достигат 650 до 670, т.е. с около 30 процентни пункта повече. Най-висока активност отбелязаха „Зелените/ЕФА“ (около 87 %) — групата, която беше и единствената, изразила напълно единодушно становище „за“. Най-ниска беше активността при ECR (около 40 %) — групата, която беше и най-разделена вътрешно; дали тези две цифри са свързани, не може да се определи въз основа на наличните данни.

Междувременно ЕЦБ продължава да повишава лихвените проценти: за втори път тази година ги увеличи на 10 септември 2026 г., като първото увеличение беше през юни 2026 г. след почти три години, а през юли ги остави без промяна. Междувременно инфлацията в еврозоната не се покачваше линейно: от 3,2 % през май тя спадна до 2,8 % през юни, след което се ускори два пъти — до 2,9 % през юли и до 3,3 % през август според предварителната оценка, което е най-високата стойност от септември 2023 г., дължаща се главно на цените на енергията във връзка с конфликта в Близкия изток.