Европейски щит на демокрацията: препоръки срещу чуждестранната намеса и дезинформацията

Специалната комисия за Европейския щит на демокрацията (EUDS) беше създадена в Европейския парламент още през декември 2024 г. като наследник на предишните комисии INGE, занимаващи се с чуждестранна намеса. След година и половина работа той представи заключителен доклад с препоръки, чието приемане Парламентът гласува на пленарното заседание в Страсбург. Докладчик беше Томас Тобе (EPP); в изготвянето на текста участваха също така докладчиците в сянка от S&D, Renew и Greens/EFA – т.е. от останалите три демократични групи – както и от ECR, PfE, ESN и The Left, така че докладът имаше пълно политическо покритие по целия политически спектър.

В основата на препоръките стои предложението за създаване на Европейски център за демократична устойчивост – независим център за високи постижения в борбата срещу чуждестранната информационна намеса и дезинформацията, с ясен мандат, бюджет и задължително участие на държавите-членки. Докладът определя Русия като основна външна заплаха за европейската демокрация поради хибридни атаки срещу критична инфраструктура (кибератаки, саботажи, палежи, шпионаж, смущаване на сигнала) и посочва като други участници Беларус, Китай, Иран и Северна Корея. В него се призовава за разширяване на санкциите срещу онези, които улесняват дезинформацията или помагат за заобикалянето на съществуващите санкции, и се осъждат руските политически мотивирани „черни списъци“ на представители на ЕС, журналисти и евродепутати.

В цифровата сфера препоръките не призовават за ново законодателство, а за строго прилагане на Закона за цифровите услуги (DSA) и Акта за изкуствения интелект – платформите трябва да носят отговорност за борбата срещу ботовете, които влияят върху изборите. По отношение на изборната устойчивост се предлага изборната инфраструктура да бъде включена сред критичната инфраструктура, да се въведе принципът „познавай своя дарител“ при политически дарения в криптовалута, да се предприемат мерки срещу дийпфейкове и измамни реклами, както и да се осигури защита на жените кандидати. Подчертава също така укрепването на медийната грамотност, подкрепата за независимото гражданско общество, финансирането на разследващата журналистика и въвеждането на „Европейски ден на готовността“ на 24 февруари – годишнината от руската инвазия в Украйна.

Пленарната зала прие препоръките с 420 гласа „за“, 220 „против“ и 26 „въздържали се“. Сред четирите демократични фракции цареше почти пълно съгласие – ЕНП, С&Д и „Renew“ гласуваха единодушно „за“, а „Зелените/ЕФА“ – почти единодушно. Срещу предложението, от друга страна, се обявиха координирано ECR, PfE и ESN – и трите крайнодесни фракции гласуваха „против“ с преобладаващо мнозинство от гласовете си, което съответства на модела, при който демократичният консенсус е съпътстван от твърда съпротива от страна на крайната десница.

Общата активност при гласуването беше висока – над 92 процента от заетото места – което съответства на обичайното ниво при заключителните гласувания във вторник. Сред участващите фракции най-висока активност имаше крайнодясната ESN (над 96 процента), докато най-ниска беше тази на PfE (малко под 87 процента) – при това и двете гласуваха против координирано и с еднаква вътрешна сплотеност. Самите цифри не позволяват да се направи извод за причината за тази разлика.